Любов по време на холера

23 feb 2011, 21:49

Poesía » De amor

867 0 4

Отново пишеш - толкова ли я обичаш?

Откога - забравил си. Дори и тя не помни.

Аз мисля, че дори не знае.

"Илюзия е" - каза тя и тръгна.

Заболя те, но обичта от тебе не изтръгна.

След колко - може би са вече петдесет

годините на твоята любов.

Онази същата е - с аромата на гардении,

в писмо с камелия без име.

Къде успя да я запазиш, когато вече тя не е сама?

И ти не си - любови много в сърцето си таиш.

Заместиха ли я? "Не!"

И не грешиш.

"В сърцето на човека има повече стаи и от

публичен дом" - казваш.

А тя в коя е?

"Самият дом е тя - и всяка стая, и жена са тя."

Петдесет години, по-дълго и от болка време.

В посивелите коси и наскърбените очи - там ли е?

Завинаги ли?

"И след това. Това е нищо - едва сега започва, животът

е безкраен, не смъртта."

На кораба с жълто знаме я обичай, нека там започне любовта.

Запази я, не пиши за нея.

Живей, за да я има - сега, не след петдесет години.

Не е химера в сърцето от мечти.

Тя е там, нали - на мостика те чака.

Спри вече. Не пиши.

Иди при нея. Заслужи го с цената на живота си дори.

И сега живей - с една любов във време на холера.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.