30 ago 2007, 22:37

Любов - пътуване

  Poesía
1.7K 0 4

Любов - пътуване

Където и да съм,към теб пътувам.
Към теб ме теглят пътища,пътеки
и магистрали полудели
към тебе сочат с хиляди табели
и неизменно ме препращат
все в този изход безизходен
със знака забранено.

Знам,забранено е да те обичам.

Но дори да се затичам в обратната на теб посока,
ще се препъна в пътищата спрели,
ще падна, ще се оплета във лентите им бели,
и те ,като изопнат ластик,
ще ме изстрелят пак към тебе.

(Очи притварям и не се съпротивлявам)

Как бясно ме обтичат ветровете
на пътища и магистрали,
как си приличат просвистелите табели
(и водят все към тебе).

Защо да се съпротивлявам?
Не аз решавам знаците да нарушавам.

Решават тези странни,
сантиментални сили магистрални.

И аз не се съпротивлявам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...