Aug 30, 2007, 10:37 PM

Любов - пътуване

  Poetry
1.7K 0 4

Любов - пътуване

Където и да съм,към теб пътувам.
Към теб ме теглят пътища,пътеки
и магистрали полудели
към тебе сочат с хиляди табели
и неизменно ме препращат
все в този изход безизходен
със знака забранено.

Знам,забранено е да те обичам.

Но дори да се затичам в обратната на теб посока,
ще се препъна в пътищата спрели,
ще падна, ще се оплета във лентите им бели,
и те ,като изопнат ластик,
ще ме изстрелят пак към тебе.

(Очи притварям и не се съпротивлявам)

Как бясно ме обтичат ветровете
на пътища и магистрали,
как си приличат просвистелите табели
(и водят все към тебе).

Защо да се съпротивлявам?
Не аз решавам знаците да нарушавам.

Решават тези странни,
сантиментални сили магистрални.

И аз не се съпротивлявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...