2 may 2005, 16:32

Любов с две лица

  Poesía
1.3K 0 0

           Обичам те, ала и толкова те мразя .
           Сърцето ми на две счупи 
           и душата ми на тъга обрече.
           Днес ми  каза "Обичам те",
           нещо трепна в мен. 
           Нима ти още можеш да диктуваш 
           чуствата ми с един замах.
           Опитах се да преживея
           мъката от отминалото време.
           Бях с друг, ала виждах тебе,
           обичам те, не мога аз без теб.
           Мразя те, ти обрече любовта ми.
           Обрече моята душа
           да се скита из пустошта,
           да няма изход от замъка на мрака,
           мрака на твоята душа!
           В златна клетка ме затвори 
           и обрече мен и моето сърце на вечен мрак
           без право на избор, без право на щастие!
           Една илюзия, превърната в лъжа!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...