Аз вече обичах отдавна
и сбъднах за обич всички мечти.
Като твоя любов, ако някога се падна,
знай, че от мен все ще боли.
Бъди готов да ме губиш,
да ме намираш с празни очи,
сто пъти в мен да се влюбиш
и все да се питаш: "Къде ли си ти?"
Готов бъди сама да се връщам
и на мъжкото ти рамо да скланям глава.
Тогава ще вярваш,
че щом те прегръщам,
теб е избрала мойта душа.
После отново съмнение,
че нейде далече отлитам.
И болка от страшното прозрение,
че някой друг завинаги обичам.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados