26 ene 2018, 14:00

Любов в бъдеще несвършено 

  Poesía » De amor
704 6 3

Когато свърши всичкото обичане
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.

 

Дъгата ще е тръгнала по дявола,
забил рога до дъно в цветовете ѝ.
Ще мине век, преди — отново цяла —
с усмивка под небето да засвети.

 

Добри познати няма да сме вече —
защо ми е без ласка добротата ти!
Два символа ”любов” ще мрат обречени
на някоя бреза върху кората.

 

В ръцете ни, от допира измити,
ще губят образ чувствата разклатени.
Вината ще е равна по везните.
Ще те забравям, сякаш си проклятие.

 

На колене — единствено! — разплакана
над цвете от недрата на земята.


Но не сега! Днес още те очаквам.
Ела и влез!
И заключи вратата...

 

———

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??