Любов в бъдеще несвършено
Когато свърши всичкото обичане
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.
Дъгата ще е тръгнала по дявола,
забил рога до дъно в цветовете ѝ.
Ще мине век, преди — отново цяла —
с усмивка под небето да засвети.
Добри познати няма да сме вече —
защо ми е без ласка добротата ти!
Два символа ”любов” ще мрат обречени
на някоя бреза върху кората.
В ръцете ни, от допира измити,
ще губят образ чувствата разклатени.
Вината ще е равна по везните.
Ще те забравям, сякаш си проклятие.
На колене — единствено! — разплакана
над цвете от недрата на земята.
Но не сега! Днес още те очаквам.
Ела и влез!
И заключи вратата...
———
© Станислава All rights reserved.
