28 abr 2017, 23:56

Любов в изгнание

736 0 2

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината
И тъжни струни отекват в душата…
Защо сърцето ти бе тъй студено?
Сякаш в айсберг заледено...
Любовта сега превърна се в омраза
И чувствата във нас прегази…
Обичах те тъй нежно и невинно,
А сега мразя те най-силно...
Накара ме да бягам надалече
И думите ти да не ща да чувам вече…
Омръзна ми от горчивината,
Во веки аз прегърнала съм самотата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом вече се изповядваш така красиво,значи разчупваш ледовете на самотата!😍
  • Браво Вери и този ти стих е много хубав.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...