28 апр. 2017 г., 23:56

Любов в изгнание

737 0 2

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината
И тъжни струни отекват в душата…
Защо сърцето ти бе тъй студено?
Сякаш в айсберг заледено...
Любовта сега превърна се в омраза
И чувствата във нас прегази…
Обичах те тъй нежно и невинно,
А сега мразя те най-силно...
Накара ме да бягам надалече
И думите ти да не ща да чувам вече…
Омръзна ми от горчивината,
Во веки аз прегърнала съм самотата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом вече се изповядваш така красиво,значи разчупваш ледовете на самотата!😍
  • Браво Вери и този ти стих е много хубав.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...