28 апр. 2017 г., 23:56

Любов в изгнание

740 0 2

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината
И тъжни струни отекват в душата…
Защо сърцето ти бе тъй студено?
Сякаш в айсберг заледено...
Любовта сега превърна се в омраза
И чувствата във нас прегази…
Обичах те тъй нежно и невинно,
А сега мразя те най-силно...
Накара ме да бягам надалече
И думите ти да не ща да чувам вече…
Омръзна ми от горчивината,
Во веки аз прегърнала съм самотата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом вече се изповядваш така красиво,значи разчупваш ледовете на самотата!😍
  • Браво Вери и този ти стих е много хубав.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...