Apr 28, 2017, 11:56 PM

Любов в изгнание

  Poetry » Love
734 0 2

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината
И тъжни струни отекват в душата…
Защо сърцето ти бе тъй студено?
Сякаш в айсберг заледено...
Любовта сега превърна се в омраза
И чувствата във нас прегази…
Обичах те тъй нежно и невинно,
А сега мразя те най-силно...
Накара ме да бягам надалече
И думите ти да не ща да чувам вече…
Омръзна ми от горчивината,
Во веки аз прегърнала съм самотата…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом вече се изповядваш така красиво,значи разчупваш ледовете на самотата!😍
  • Браво Вери и този ти стих е много хубав.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...