Apr 28, 2017, 11:56 PM

Любов в изгнание

  Poetry » Love
732 0 2

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината
И тъжни струни отекват в душата…
Защо сърцето ти бе тъй студено?
Сякаш в айсберг заледено...
Любовта сега превърна се в омраза
И чувствата във нас прегази…
Обичах те тъй нежно и невинно,
А сега мразя те най-силно...
Накара ме да бягам надалече
И думите ти да не ща да чувам вече…
Омръзна ми от горчивината,
Во веки аз прегърнала съм самотата…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом вече се изповядваш така красиво,значи разчупваш ледовете на самотата!😍
  • Браво Вери и този ти стих е много хубав.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...