ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите
които носят мир
прегръдката им е по-силна от решетките
докато умирам бавно
от ръцете ти
броя кръговете на дръвника...
все пак живял съм миг повече от него
думите са костите на нашите мисли ...