Любовен пала/я/чо
ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите
които носят мир
прегръдката им е по-силна от решетките
докато умирам бавно
от ръцете ти
броя кръговете на дръвника...
все пак живял съм миг повече от него
думите са костите на нашите мисли
а смислите изядени от червея на съмнението
всяка вечер отварям капака на речника
още е здрав
като разума на убиец
после
изхвърлям всички картини
които някога щях да нарисувам
за теб
с теб
след теб
спестявам си ревността на следващата
дето искам да сънувам
като катинар
който отключвам
с фибата от косата и
несресана...призори
като цирков купол
е чашата ти
в очите на зрителите
утаени са гримасите на клоуна
ревът на тигъра
е с вкус на захарен памук
трудно се предсказва бъдеще
по дървените стърготини на арената
напоени от капки дресирана кръв
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени