ръцете ми са с белезници от спомени

изплете ги паякът-пътешевственик

изминал разстоянието помежду ни

по-бързо от затварянето на всички врати

завиждам на ризите

които носят мир

прегръдката им е по-силна от решетките

докато умирам бавно

от ръцете ти

броя кръговете на дръвника...

все пак живял съм миг повече от него

думите са костите на нашите мисли

а смислите изядени от червея на съмнението

всяка вечер отварям капака на речника

още е здрав

като разума на убиец

после

изхвърлям всички картини

които някога щях да нарисувам

за теб

с теб

след теб

спестявам си ревността на следващата

дето искам да сънувам

като катинар

който отключвам

с фибата от косата и

несресана...призори

като цирков купол

е чашата ти

в очите на зрителите

 утаени са гримасите на клоуна

ревът на тигъра

е с вкус на захарен памук

трудно се предсказва бъдеще

по дървените стърготини на арената

напоени от капки дресирана кръв