Любовна цигара

10 mar 2014, 1:11

Poesía

738 0 0

Ръката ù отпусната свободно,

държейки цигарата в ръка

и падат капки монотонно,

дъждът се стича

сякаш е река.

Димът излиза от устата

и смесва се със въздуха тъй свеж,

за последно да го види,

това е нейният копнеж.

Цигарата е споменът за него,

в устните гори сега.

Но няма да го види скоро -

сама да бъде, обречена е на това.

Допушва своята цигара,

обляно в сълзи е лицето.

Дъждът е сякаш Ниагара,

а на милиони части е сърцето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.