Любовна цигара

Ръката ù отпусната свободно,

държейки цигарата в ръка и падат капки монотонно, дъждът се стича сякаш е река. Димът излиза от устата и смесва се със въздуха тъй свеж, за последно да го види, това е нейният копнеж. Цигарата е споменът за него, в устните гори сега. Но няма да го види скоро - сама да бъде, обречена е на това. Допушва своята цигара, обляно в сълзи е лицето. Дъждът е сякаш Ниагара,  а на милиони части е сърцето.