valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
19 mar 2008, 7:48

Любовна импресия 

  Poesía » De amor
650 0 5
Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.

Водата се превърна в огърлица
с наниз от блещукащи мечти…
А вятърът бе лекокрила птица,
поклащаща блестящите води…

Тишината, сякаш бе оркестър,
подготвила поредния концерт…
Звучеше мракът като нежна песен,
която ме отвеждаше при теб.

И щастието като топла дреха
полегна върху моята снага.
Поех към теб по звездната пътека
и зазвуча тогава любовта…




© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??