valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Mar 19, 2008, 7:48 AM

Любовна импресия 

  Poetry » Love
651 0 5
Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.

Водата се превърна в огърлица
с наниз от блещукащи мечти…
А вятърът бе лекокрила птица,
поклащаща блестящите води…

Тишината, сякаш бе оркестър,
подготвила поредния концерт…
Звучеше мракът като нежна песен,
която ме отвеждаше при теб.

И щастието като топла дреха
полегна върху моята снага.
Поех към теб по звездната пътека
и зазвуча тогава любовта…




© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??