valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
19.03.2008 г., 7:48 ч.

Любовна импресия 

  Поезия » Любовна
649 0 5
Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.

Водата се превърна в огърлица
с наниз от блещукащи мечти…
А вятърът бе лекокрила птица,
поклащаща блестящите води…

Тишината, сякаш бе оркестър,
подготвила поредния концерт…
Звучеше мракът като нежна песен,
която ме отвеждаше при теб.

И щастието като топла дреха
полегна върху моята снага.
Поех към теб по звездната пътека
и зазвуча тогава любовта…




© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??