12 feb 2010, 11:29

Любовна история

3.6K 1 50

Някъде, някога... в южно градче,

гнездо китно свило в Балкана,

мечти във окови пристегна момче,

провождайки свойта любима!

 

Във тихо съчувствие... или от тъга,

дъждът се разплиска неканен,

разкърши природата морна снага,

безсилна в житейските драми.

 

Сега след години... май десет почти,

той пак я видя и... възкръсна,

във мрачния ден чак снегът заискри,

а камък сърцето търкулна.

 

В очите отново блестяха звезди,

а в гърлото – сладостна тръпка

и влюбено Слънце мъглата проби,

с Луната се сля във целувка!

 

Разроши врабчето щастливо пера,

щурче в сън дочуло да пее!

А малка светулка лъч метна в деня,

с миг пролет Декември да смае.

 

И той я попита... протегна ръка,

с покана – за чашка... в бистрото,

прехапала устни, отвърна му тя,

прощавай... и тръгна с детето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Целият ни живот е една любовна история, Крис!
    Нека да бъде щастлива!
    Благодаря ти, че се отби - за мен е удоволствие!
  • Какви сравнения!!!...Благодаря за емоцията, макар с тъжен край...както и да завърши любовта, все пак е любов, и ни дарява с неописуемо богатство!
  • Благодаря ти, че сподели моята любовна история, Валя!
    Така е - сърцето не познава правила...
    Пожелавам ти днес да имаш един хубав ден - нали помниш в една песен на Ритон се пееше - Вторник е добрият ден, в който идваш ти...

  • и на мен много ми хареса. Няма как да диктуваме правила за сърцето, независимо колко ранено остава.
  • Благодаря Ви, момичета - Monny (Симона Гълъбова) и anahid (Анахид Чальовска)!
    Ани - в любовта е по-сложно отколкото в приказките...щастливия край не винаги е гарантиран...
    От мен усмивки и вдъхновение!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....