Любовна история
Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга,
дъждът се разплиска неканен,
разкърши природата морна снага,
безсилна в житейските драми.
Сега след години... май десет почти,
той пак я видя и... възкръсна,
във мрачния ден чак снегът заискри,
а камък сърцето търкулна.
В очите отново блестяха звезди,
а в гърлото – сладостна тръпка
и влюбено Слънце мъглата проби,
с Луната се сля във целувка!
Разроши врабчето щастливо пера,
щурче в сън дочуло да пее!
А малка светулка лъч метна в деня,
с миг пролет Декември да смае.
И той я попита... протегна ръка,
с покана – за чашка... в бистрото,
прехапала устни, отвърна му тя,
прощавай... и тръгна с детето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
