Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга,
дъждът се разплиска неканен,
разкърши природата морна снага,
безсилна в житейските драми.
Сега след години... май десет почти,
той пак я видя и... възкръсна,
във мрачния ден чак снегът заискри,
а камък сърцето търкулна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up