Стоя пред теб виновна и гола,
съюзница моя е само нощта.
И не успяла греха си да скрия,
смутено навеждам глава и мълча.
Очите ти парещи взират се в мене,
ръцете ти трескаво търсят покой.
Запалена клада гори помежду ни,
очакваща своя пореден герой.
Присъдата своя очаквам смирено,
притихнала времето моля да спре.
Забравено чувство дълбоко стаено,
ме връща отново при твойте ръце. ...