21 авг. 2017 г., 18:58

Любовна клада

1.4K 0 2

        

 

 

                                                        Стоя пред теб виновна и гола,

                                                        съюзница моя е само нощта.

                                                        И не успяла греха си да скрия,

                                                        смутено навеждам глава и мълча.

 

                                                       Очите ти парещи взират се в мене,

                                                       ръцете ти трескаво търсят покой.

                                                       Запалена клада гори помежду ни,

                                                       очакваща своя пореден герой.

 

                                                      Присъдата своя очаквам смирено,

                                                      притихнала времето моля да спре.

                                                      Забравено чувство дълбоко стаено,

                                                      ме връща отново при твойте ръце.

 

                                                      Усещам дъха ти на моето рамо

                                                      и устни целуващи както преди.

                                                      Забравили Другия, искаме само

                                                      тази любов да не изгори.

 

 

 

                                                      Р. Дианжело

                                                      "Сама в пустинята" -2015

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Дианжело Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...