21 авг. 2017 г., 18:58

Любовна клада

1.4K 0 2

        

 

 

                                                        Стоя пред теб виновна и гола,

                                                        съюзница моя е само нощта.

                                                        И не успяла греха си да скрия,

                                                        смутено навеждам глава и мълча.

 

                                                       Очите ти парещи взират се в мене,

                                                       ръцете ти трескаво търсят покой.

                                                       Запалена клада гори помежду ни,

                                                       очакваща своя пореден герой.

 

                                                      Присъдата своя очаквам смирено,

                                                      притихнала времето моля да спре.

                                                      Забравено чувство дълбоко стаено,

                                                      ме връща отново при твойте ръце.

 

                                                      Усещам дъха ти на моето рамо

                                                      и устни целуващи както преди.

                                                      Забравили Другия, искаме само

                                                      тази любов да не изгори.

 

 

 

                                                      Р. Дианжело

                                                      "Сама в пустинята" -2015

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Дианжело Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...