21.08.2017 г., 18:58

Любовна клада

1.4K 0 2

        

 

 

                                                        Стоя пред теб виновна и гола,

                                                        съюзница моя е само нощта.

                                                        И не успяла греха си да скрия,

                                                        смутено навеждам глава и мълча.

 

                                                       Очите ти парещи взират се в мене,

                                                       ръцете ти трескаво търсят покой.

                                                       Запалена клада гори помежду ни,

                                                       очакваща своя пореден герой.

 

                                                      Присъдата своя очаквам смирено,

                                                      притихнала времето моля да спре.

                                                      Забравено чувство дълбоко стаено,

                                                      ме връща отново при твойте ръце.

 

                                                      Усещам дъха ти на моето рамо

                                                      и устни целуващи както преди.

                                                      Забравили Другия, искаме само

                                                      тази любов да не изгори.

 

 

 

                                                      Р. Дианжело

                                                      "Сама в пустинята" -2015

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...