Любовна операция
Объркана ситуация, сложна операция
се оказа това между нас да се боря нямам сили вече аз.
Като със скалпел разрязваше сърцето ми всеки път, когато ме нараняваше
и целуваше лицето ми, докато кръвоизливът да тече не преставаше.
А после ме зашиваше грижливо с търпение,
че като се събудя ще съм на друго мнение,
че ще кажа първо твоето име
и ще те помоля, нашепвайки: "Вкъщи отведи ме".
Но защо ли всеки път конците се разшиват?
Явно раната не може да зарасне,
любов не ми достига трябва да ми преливат,
ала твоята любов с моята не можа да си пасне.
Човъркаш в сърцето ми с мисълта, че ще го оправиш,
но мъката ми по тебе не можеш да поправиш.
С думи и обещания мозъчна операция ми направи,
но от спомена за теб не ме избави.
Ново сърце в гърдите ми сложи, доста усилия положи.
Сигурно си мислиш, че с ново сърце ще те обикна пак?
Какъв си глупак!
Дори да ме убиеш в опита си да ме промениш,
сърцето ми вечно по теб ще страда, няма да го победиш
и мъката по никакъв начин не можеш да заличиш.
Уморен си вече, прибери се да поспиш...
Не остана място, където да зашиваш и да не се къса.
Май закъса?
© Весела Георгиева Todos los derechos reservados