Любовна операция             

Объркана ситуация, сложна операция

се оказа това между нас да се боря нямам сили вече аз.

Като със скалпел разрязваше сърцето ми всеки път, когато ме нараняваше

и целуваше лицето ми, докато кръвоизливът да тече не преставаше.

А после ме зашиваше грижливо с търпение,

че като се събудя ще съм на друго мнение,

че ще кажа първо твоето име

и ще те помоля, нашепвайки: "Вкъщи отведи ме".

Но защо ли всеки път конците се разшиват?

Явно раната не може да зарасне,

любов не ми достига трябва да ми преливат,

ала твоята любов с моята не можа да си пасне.

Човъркаш в сърцето ми с мисълта, че ще го оправиш,

но мъката ми по тебе не можеш да поправиш.

С думи и обещания мозъчна операция ми направи,

но от спомена за теб не ме избави.

Ново сърце в гърдите ми сложи, доста усилия положи.

Сигурно си мислиш, че с ново сърце ще те обикна пак?

Какъв си глупак!

Дори да ме убиеш в опита си да ме промениш,

сърцето ми вечно по теб ще страда, няма да го победиш

и мъката по никакъв начин не можеш да заличиш.

Уморен си вече, прибери се да поспиш...

Не остана място, където да зашиваш и да не се къса.

Май закъса?