Когато луната в червено блести,

навява за спомени в летните нощи,

в жарава любов пламтяха звезди,

когато със тебе живеехме още.

И нашата обич прерастна в пожар,

но зная от него, че всекиго бяга,

в душата ми пепел, в сърцето ми жар,

съдбата обърна живота ни в сага.

Заря от емоции и силни мечти,

чертаеха пътя на нашата драма,

и чу се гласът - от небето ехти,

че тази война е само за двама.

Така че когато луната блести,

спомни си за мене любима и мила,

да махнем войната от нашите очи,

да върнем обратно нашата сила.