Когато луната в червено блести,
навява за спомени в летните нощи,
в жарава любов пламтяха звезди,
когато със тебе живеехме още.
И нашата обич прерастна в пожар,
но зная от него, че всекиго бяга,
в душата ми пепел, в сърцето ми жар,
съдбата обърна живота ни в сага.
Заря от емоции и силни мечти,
чертаеха пътя на нашата драма,
и чу се гласът - от небето ехти,
че тази война е само за двама.
Така че когато луната блести,
спомни си за мене любима и мила,
да махнем войната от нашите очи,
да върнем обратно нашата сила.
© Иван Бодуров Всички права запазени