Любовни пътеки

20 jun 2015, 20:07

Poesía » De amor

679 0 3

Не мога да избягам от мъглата,
полепнала по пръстите на дните...
Горещите ми спомени за Лято -
замръзнаха на Зимата в очите...

Сега броя... изгубени пътеки,
пустинната ми жажда прекосили...
Забравям тия, дето бяха леки.
По-трудните - ми взеха всички сили...

Едни от тях... и до сега са цели,
и към сърцето стръмно се катерят...
Най-много те приличат на недели,
които някой ден ще ме намерят...

Едни от тях - приличаха на мене!
Преди да ги живея - се стопиха...
А други - бяха мостове зелени.
След тях оставаха по два-три стиха...

Едни от тях - и до сега ги търся!

Но те със чужди стъпки се пресичат...
Една от тях - премина много късно.
Тя беше тази, дето я обичах.

На другите лицата се размиха.
Безименни. Безпаметни. Безлични.
На чужди болки сълзите изпиха...
А точно тази... още я обичам!

Сега броя пътеки... А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anita765 (Ани Монева)

2015-06-23T00:07:36+03:00

Харесах пътеките ти и равносметката за тях, както и оптимизма във финала.
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-21T13:20:29+03:00

Много красива, мъдра и истинска творба с интересна философия:
" Сега броя пътеки...А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда."
Пожелавам ти надеждата ти да се осъществи!
radiola (Рада Димова)

2015-06-20T23:01:54+03:00

Вече съм чела това стихо, но пак го четох и четох...И ми хареса най–много финалът!Надеждата наистина ти прилича!