Jun 20, 2015, 8:07 PM

Любовни пътеки

  Poetry » Love
833 0 3

Не мога да избягам от мъглата,
полепнала по пръстите на дните...
Горещите ми спомени за Лято -
замръзнаха на Зимата в очите...


Сега броя... изгубени пътеки,
пустинната ми жажда прекосили...
Забравям тия, дето бяха леки.
По-трудните - ми взеха всички сили...

 

Едни от тях... и до сега са цели,
и към сърцето стръмно се катерят...
Най-много те приличат на недели,
които някой ден ще ме намерят...

 

Едни от тях - приличаха на мене!
Преди да ги живея - се стопиха...
А други - бяха мостове зелени.
След тях оставаха по два-три стиха...

 

Едни от тях - и до сега ги търся!

Но те със чужди стъпки се пресичат...
Една от тях - премина много късно.
Тя беше тази, дето я обичах.

 

На другите лицата се размиха.
Безименни. Безпаметни. Безлични.
На чужди болки сълзите изпиха...
А точно тази... още я обичам!

 

Сега броя пътеки... А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах пътеките ти и равносметката за тях, както и оптимизма във финала.
  • Много красива, мъдра и истинска творба с интересна философия:
    " Сега броя пътеки...А мъглата
    до прага точи бялата си прежда.
    Но късната пътека пред вратата -
    мълчи. И ми прилича на надежда."
    Пожелавам ти надеждата ти да се осъществи!
  • Вече съм чела това стихо, но пак го четох и четох...И ми хареса най–много финалът!Надеждата наистина ти прилича!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...