Любовни пътеки
Не мога да избягам от мъглата,
полепнала по пръстите на дните...
Горещите ми спомени за Лято -
замръзнаха на Зимата в очите...
Сега броя... изгубени пътеки,
пустинната ми жажда прекосили...
Забравям тия, дето бяха леки.
По-трудните - ми взеха всички сили...
Едни от тях... и до сега са цели,
и към сърцето стръмно се катерят...
Най-много те приличат на недели,
които някой ден ще ме намерят...
Едни от тях - приличаха на мене!
Преди да ги живея - се стопиха...
А други - бяха мостове зелени.
След тях оставаха по два-три стиха...
Едни от тях - и до сега ги търся!
Но те със чужди стъпки се пресичат...
Една от тях - премина много късно.
Тя беше тази, дето я обичах.
На другите лицата се размиха.
Безименни. Безпаметни. Безлични.
На чужди болки сълзите изпиха...
А точно тази... още я обичам!
Сега броя пътеки... А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах пътеките ти и равносметката за тях, както и оптимизма във финала.
-
Много красива, мъдра и истинска творба с интересна философия:
" Сега броя пътеки...А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда."
Пожелавам ти надеждата ти да се осъществи! -
Вече съм чела това стихо, но пак го четох и четох...И ми хареса най–много финалът!Надеждата наистина ти прилича!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
