Стон за песен
Луната гледа ме с тъга.
А аз мълча унесен.
Душата ми е тишина.
И стон за песен...
Светът се лута в суета.
Животът е болезнен.
Душата ми е тъмнина.
И тъжна песен.
Все пак очаквам любовта.
Все още съм надежден.
Душата ми е светлина.
И нежна песен...
Марин Тачков
ноември 1998 г.
/редактирано/
Оттатък
Щом влязохме, затворихме вратата...
Останахме сами със тишината.
И чудех се какво да ти говоря.
И как вратата тайна да отворя...
Но неусетно минахме оттатък...
С вълшебен глас си шепнеха телата.
И устните ни страстни. И душите...
Намигаха ни тайнствено звездите...
Марин Тачков
14 август 1998 г.
/редактирано/
Сън за вечност
Две очи блестящи -
две светулки чудни...
И гърди прекрасни,
откровени, будни...
Страстно те прегърнах,
Вкусно те целунах...
И във теб потънах...
Като огън лумнах...
А нощта ни стопли
със безсънна нежност...
Тя ни вдъхна обич.
И съня за вечност...
Марин Тачков
17 май 1998 г.
/редактирано/
* * *
Не ме моли с тъга в очите:
"Две вечни думи ми кажи!"...
Послушай влюбените птици! -
И думите ще чуеш ти...
Напразно отговор не чакай!
Не питай ме: "Защо мълчиш?"...
Послушай, мила, тишината! -
Навярно ще ме чуеш ти...
Марин Тачков
3 август 1998 г.
/редактирано/
По следите на вълшебното момиче
Аз търсех тебе, приказно момиче -
с душа небесна, слънчева, добра...
Предлагах ти цветя с дъх романтичен.
Но ти от мен бижута пожела...
За тебе младостта си аз отдадох.
И стихове любовни сътворих...
А ти ми се усмихна хитро, хладно.
Вместо мечти - поиска ми пари...
Когато те потърсих след година,
едва намерих твоя нов адрес.
Ти вече беше компаньонка мила.
И вместо обич ми предложи секс...
Марин Тачков
август 1998 г.
/редактирано/
© Марин Тачков Todos los derechos reservados