9 ago 2004, 14:17

Любовница 2

  Poesía
1.5K 0 1
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен.
Любов за Довиждане, телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри

Откраднати мигове, срещи и страсти,
любов непозволена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед, докосване...
шепот "До утре!" и мечтата пак се разби

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята, скриват слънца.
Крясък на птица, а после пак тишина
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото вече кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на новата среща с плътта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...