Любовница 2

Aug 9, 2004, 2:17 PM

Poetry

1211 0 1

Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен.
Любов за Довиждане, телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри

Откраднати мигове, срещи и страсти,
любов непозволена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед, докосване...
шепот "До утре!" и мечтата пак се разби

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята, скриват слънца.
Крясък на птица, а после пак тишина
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото вече кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на новата среща с плътта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Иван (Иван Бояджиев)

2004-10-25T16:34:36+03:00

На стихчето нещо му се губят римите. Затова му давам 4.