9 авг. 2004 г., 14:17

Любовница 2

1.5K 0 1
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен.
Любов за Довиждане, телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри

Откраднати мигове, срещи и страсти,
любов непозволена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед, докосване...
шепот "До утре!" и мечтата пак се разби

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята, скриват слънца.
Крясък на птица, а после пак тишина
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото вече кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на новата среща с плътта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...