13 abr 2008, 16:59

Любовно 

  Poesía » De amor
635 0 4

Ще трябва да заровим нашата любов,

отдавна се е разболяла смъртоносно,

тежи й стегнатият як хомот,

да я убием... толкова е просто.

Не ни е нужна, с времето

започваш да я чувстваш тежка,

превиваш врат от бремето

да чувстваш, че живееш в клетка.

Две буци пръст, за Бог да прости,

без сбогом - право във ковчега,

защо ни е... от вечните и пости

умряла е сама и примирена.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??