Любовно
Ще трябва да заровим нашата любов,
отдавна се е разболяла смъртоносно,
тежи й стегнатият як хомот,
да я убием... толкова е просто.
Не ни е нужна, с времето
започваш да я чувстваш тежка,
превиваш врат от бремето
да чувстваш, че живееш в клетка.
Две буци пръст, за Бог да прости,
без сбогом - право във ковчега,
защо ни е... от вечните и пости
умряла е сама и примирена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
