13.04.2008 г., 16:59 ч.

Любовно 

  Поезия » Любовна
608 0 4

Ще трябва да заровим нашата любов,

отдавна се е разболяла смъртоносно,

тежи й стегнатият як хомот,

да я убием... толкова е просто.

Не ни е нужна, с времето

започваш да я чувстваш тежка,

превиваш врат от бремето

да чувстваш, че живееш в клетка.

Две буци пръст, за Бог да прости,

без сбогом - право във ковчега,

защо ни е... от вечните и пости

умряла е сама и примирена.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??