Apr 13, 2008, 4:59 PM

Любовно

  Poetry » Love
807 0 4

Ще трябва да заровим нашата любов,

отдавна се е разболяла смъртоносно,

тежи й стегнатият як хомот,

да я убием... толкова е просто.

Не ни е нужна, с времето

започваш да я чувстваш тежка,

превиваш врат от бремето

да чувстваш, че живееш в клетка.

Две буци пръст, за Бог да прости,

без сбогом - право във ковчега,

защо ни е... от вечните и пости

умряла е сама и примирена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...