Apr 13, 2008, 4:59 PM

Любовно 

  Poetry » Love
607 0 4

Ще трябва да заровим нашата любов,

отдавна се е разболяла смъртоносно,

тежи й стегнатият як хомот,

да я убием... толкова е просто.

Не ни е нужна, с времето

започваш да я чувстваш тежка,

превиваш врат от бремето

да чувстваш, че живееш в клетка.

Две буци пръст, за Бог да прости,

без сбогом - право във ковчега,

защо ни е... от вечните и пости

умряла е сама и примирена.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??