Ще трябва да заровим нашата любов,
отдавна се е разболяла смъртоносно,
тежи й стегнатият як хомот,
да я убием... толкова е просто.
Не ни е нужна, с времето
започваш да я чувстваш тежка,
превиваш врат от бремето
да чувстваш, че живееш в клетка.
Две буци пръст, за Бог да прости,
без сбогом - право във ковчега,
защо ни е... от вечните и пости
умряла е сама и примирена.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
