Любовно чувство
Поглеждам през прозореца, но теб те няма...
Минават само хора и коли.
Душата ми замести празна яма
с две тъй далечни и сами души.
И стана ми като по навик
бележки да оставям с текст "... ЛЮБОВ...".
Горчи ми вече всеки залък и всеки изгрев,
залез нов.
Прибирам се отново тук и ми е пусто.
Захвърлям якето встрани.
Поглеждам през прозореца с любовно чувство,
но вън минават само хора и коли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пенка Николова Todos los derechos reservados
