Точно ти
знаеш как
мръсно и полека
от тялото ми
да събличаш всяка дреха
после да пиеш за мене
с мене
сълзите ми да събираш
в радост да ме превръщаш
и после да ме отричаш
да бягаш далече
да точно така
ти единствено знаеш това
Tи си съвършенството
на моите грешки
а когато с теб греша
създавам неповторима
любовта
Всяка крачка назад
все по-близо към теб ме докарва
всичко губи значение
и душата вече не е в изгнание
защото това е
само едно малко
любовно
признание
© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados