3.03.2011 г., 20:47

Любовно признание

3K 0 2

Точно ти

знаеш как

мръсно и полека

от тялото ми

да събличаш всяка дреха

после да пиеш за мене

с мене

сълзите ми да събираш

в радост да ме превръщаш

и после да ме отричаш

да бягаш далече

да точно така

ти единствено знаеш това

 

 

Tи си съвършенството

на моите грешки

а когато с теб греша

създавам неповторима

любовта

 

Всяка крачка назад

все по-близо към теб ме докарва

всичко губи значение

и душата вече не е в изгнание

защото това е

само едно малко

любовно

признание

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...