Л Ю Б О В Т А
Тя дойде изведнъж! Като сън! Като буря! Неистово!
Като дъжд. Като пролетно цвете, наесен разлистено.
Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!
Като огън и вятър обгърна ми тялото
и затвори очите ми, устните изгори ми!
И не виждах, не чувствах, не чувах - само твоето име
до сърцето си сложих като жива икона!
И попита сърцето тревожно - ще мога ли
да изтрия докрай мимолетните грешки,
онова, дето било е преди да те срещна?
Да забрави за всичко душата пречистила ...