10 нояб. 2011 г., 20:37

Любовта

885 0 10

                            Л Ю Б О В Т А

 

Тя дойде изведнъж! Като сън! Като буря! Неистово!

Като дъжд. Като пролетно цвете, наесен разлистено.

Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!

Като огън и вятър обгърна ми тялото

и затвори очите ми, устните изгори ми!

И не виждах, не чувствах, не чувах - само твоето име

до сърцето си сложих като жива икона!

И попита сърцето тревожно - ще мога  ли

да изтрия докрай мимолетните грешки,

онова, дето било е преди да те срещна?

Да забрави за всичко душата пречистила

предразсъдъци вехти, отминали, смешни

да изпрати във коша със старите вещи!

Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!

И не мога! Не искам да мисля сега за раздялата!

Знам, че всичко е миг! Знам, че всичко ще мине!

Но понявга мигът по-голям от години е!

 

Таня Иванова



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно ,Таня! имаш ли любов, имаш всичко! няма значение дали е миг, или вечност...поздрави!
  • Xубавите неща искат време.Прекрасните стават внезапно!!!За тези прекрасни мигове си заслужава да се живее!
    Благодаря Ви,приятели, за куража и искреността!!!
  • "Но понявга мигът по-голям от години е!"
    !!!
  • Добре дошла и от мен
    Хубаво начало!
  • Поздравявам те и те приветствам!Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...