6 mar 2010, 20:33

Любовта

  Poesía
1.4K 0 2

Любовта

Тя е смисълът на живота ни,
тя е въздухът, който дишаме.
Тя е усмивката на лицата ни,
тя е човекът, когото обичаме.

Тя е ароматът на пролетни цветя,
носещ се из въздуха.
Тя е чудната музика,
обгърнала света.

Тя е лятното жарко слънце,
тя е необятното синьо море.
Тя е светлият лъч надежда,
тя е просто – любовта.

Тя ни връхлита,
когато най–малко я очакваме.
Тя ни белязва
със свойте стрели отровни.

Тя ни понася
на своите крила.
Тя е вечна,
дори и след смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Хо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...