6.03.2010 г., 20:33

Любовта

1.4K 0 2

Любовта

Тя е смисълът на живота ни,
тя е въздухът, който дишаме.
Тя е усмивката на лицата ни,
тя е човекът, когото обичаме.

Тя е ароматът на пролетни цветя,
носещ се из въздуха.
Тя е чудната музика,
обгърнала света.

Тя е лятното жарко слънце,
тя е необятното синьо море.
Тя е светлият лъч надежда,
тя е просто – любовта.

Тя ни връхлита,
когато най–малко я очакваме.
Тя ни белязва
със свойте стрели отровни.

Тя ни понася
на своите крила.
Тя е вечна,
дори и след смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Хо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...