Любовта понякога е като птица,
полита в безкраен небосклон,
трепти сърцето, от любов прелива,
очи изгарят от копнеж и плам.
Любовта понякога е като пламък,
изгаря бързо нашата душа,
греховни страсти мъчат ни телата,
любовен огън тлее вътре в тях.
Любовта прилича на небето,
веднъж красива, нежна синева,
а друг път облачна и черна,
като буря зимна, раздира нашите сърца.
Любов да има, всеки да намери,
тъй искрена и нежна и добра,
в душите Ваши обич споделена,
най-искрено желая Ви сега.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados