31 jul 2016, 11:04

Любовта

  Poesía » Otra
772 0 2

Ако искаме без време
цяла да е любовта,
трябва да се разбереме
в миг един от вечността.

 

Явно, или пък задочно
любовта е в нас весден.
Със зачат'е непорочно
няма на света роден.

 

Любовта ни прави луди,
цял живот сме в неин плен,
колкото и да се трудим
с теб за залък поделен.

 

Че без нея как човека
потекло ще създаде?
Затова от памтивека
тя не става демоде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Че ако не ни прави луди кой ще създава потомство в тез апокалиптични времена!
    Усмивка!Поздрав!
  • Интересно разработена темата на любовта -чете се леко и приятно в прекрасния ти стих!Хубава неделна вечер!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...