13 jun 2008, 6:46

Любовта 

  Poesía
858 0 19
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето
и превръща във младост годините,
не познава страха от изчезване,
а безспирно напомня, че има я.
Любовта, тази обич, голямата,
от сърцата изтръгнала разума,
тя остава несбъдната, чакана,
но от нея по-истинска няма.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??