13.06.2008 г., 6:46 ч.

Любовта 

  Поезия
855 0 19
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето
и превръща във младост годините,
не познава страха от изчезване,
а безспирно напомня, че има я.
Любовта, тази обич, голямата,
от сърцата изтръгнала разума,
тя остава несбъдната, чакана,
но от нея по-истинска няма.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??