Любовта е още жива
Аз, когато съм далече,
мисля си за теб, любима –
в тази тиха лунна вечер
тук, до мене да те има!
Спомням си онези нощи,
ласките ни... и въздишка
се изтръгва, жива още,
под разцъфналата вишна.
Някога и ти цъфтеше
във прегръдката ми тиха
и мечтата ни летеше
към върха, за битка лиха,
с клюките, сплетните долни,
непомръкнала от нищо.
Днес отново теб си спомних,
чувствата дробя и нищя
и сред тях аз преоткривам
как ни свързват нишки здрави...
Любовта е още жива! –
другото е от лукавия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
