28 ene 2016, 13:33

Любовта е палача 

  Poesía » Otra
272 0 2

Любовта е палача

когато  е страдание.

А мислите  са  болка

когато  думите са рани...

 

 Върти се безкрайната ролка

със изповед и   спомени.

Със лицемерие и предателства...

Погубващи са мислите,

а  дните са упокойни помени.

 

Когато любовта е палача,

насичащ сърцето на късове.

Не се описва болка и рана...

Уча се да плача,

 солен стълб за да не стана

и  благославям  солените перли.

 

Само частица от мен осъзнава.

Останалото е  безразличие,

останалото е бездушие.

Останалото е пустинна суша...

Когато любовта е страдание

преставам да дишам.

 

Тялото ми е глухо здание,

а  клетките ми са  олово.

Обречено е  диханието,

гаснещ шепот е всяко слово.

Като ненужна хартия  в канавка,

 захвърлена е тая любов

Каква ирония,каква подигравка!

От безсмъртие не може да се  твори

 покров.

 

 

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей Еиа!Благодаря и прегръдки от твоята сестра Загора.
  • "Обречено е диханието,
    гаснещ шепот е всяко слово."
    Ех, Диана...
Propuestas
: ??:??