Любовта е палача
Любовта е палача
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка
със изповед и спомени.
Със лицемерие и предателства...
Погубващи са мислите,
а дните са упокойни помени.
Когато любовта е палача,
насичащ сърцето на късове.
Не се описва болка и рана...
Уча се да плача,
солен стълб за да не стана
и благославям солените перли.
Само частица от мен осъзнава.
Останалото е безразличие,
останалото е бездушие.
Останалото е пустинна суша...
Когато любовта е страдание
преставам да дишам.
Тялото ми е глухо здание,
а клетките ми са олово.
Обречено е диханието,
гаснещ шепот е всяко слово.
Като ненужна хартия в канавка,
захвърлена е тая любов
Каква ирония,каква подигравка!
От безсмъртие не може да се твори
покров.
© Диана Кънева All rights reserved.
